Има легенди, в които се разказва, че музиката, математиката и поезията са онова триединство, което издига душата. Тя тръгва и се мята в захлас из измерения, които се пресичат и на места изненадващо спира, за да се докосне до прагматичното.Днес нашият екип се отдава на забавления. Разкрихме на следващото поколение една дълбоко пазена тайна: математиците намират вдъхновение в безпрецедентната логика на всяка музикална творба (с изключение на младежа Джъстин Бийбър).
Та, Програмисти и Уеб Дизайнери тръпнахме в очакване на Клетниците в залата на Софийската опера и балет.
За музиката и нейната логика. Възхищава ни тази осезаема завършеност на твореца. Музикантът, като математик, вижда красотата в нейната цялост. Тази логика, която звучи без звук в мисълта ни. Звук е условното наименование на един вид трептене и се описва с вълново уравнение.
И се сетихме за едно момиче, Денка Куцарова, изключителен математик, сега професор и доктор на математическите науки (голям доктор). Тя пише стихове, възхищава се на Великия Борис Христов, и той се възхищаваше от нея, и често говорехме за изкуство. И беше страхотен приятел, Пътищата ни се разделика по естествен начин :). Като се разтърсихме из интернет открихме едно тире във фамилията Куцарова-Форд.
... 87 публикации в международни печатни издания, книги, студии: https://faculty.math.illinois.edu/~denka/denkapub.html
Гено Николов, който е докладвал при кандидатурата и за професура е посочил ... много повече.
И....
Молитва
Не съм се молила до днес –
не е за мен подобна чест;
дори да съм отбрулен лист,
ще си остана атеист.
Но виждаш ли – прехвръква сняг,
годините изчезват с бяг,
и само днес, за кратък срок,
се моля на измислен бог:
Ела, поне веднъж ела
сред тази есенна мъгла,
когато още ме боли
и сняг започва да вали.
* * *
Акварел
Внуших ли си, че ме вълнуваш,
какъв в действителност си ти,
но трепвам, друг щом ми се струва,
че има твоите черти.
Сред цветове гори и шушне
в тоналност ярка есента,
но стихват нежни и въздушни,
когато пада вечерта.
Витаят мислите безплътни,
с магия ли си ги превзел;
чертите избледняват смътни
в един прекрасен акварел.
* * *
Ос
(сонет)
Очите ми са нощни небеса,
а твоите – два светли океана,
сребро и мрак е моята коса,
а твоята – от слънцето огряна.
Чертите ми – далечен изток-юг,
а твоите са север-запад точно,
компасът е съвсем на място тук –
червено-син, стрелка разнопосочна.
Но минус-плюс формират ос една,
а и названието е условно,
далече си от моята страна,
но времето не е средновековно.
Защо ли полюсите се привличат –
в различието с нещо си приличат.
Денка Куцарова
| АВТОР | КУЦАРОВА, Денка |
| ЗАГЛАВИЕ | Ако страхуваш се да страдаш |
| ПОДЗАГЛАВНИ ДАННИ | Лирика |
Кой би повярвал!
Малко или нищо
Все нямах, няма и да имам
това, което аз обичам,
но надълбоко щом го взимам
нима сама не се обричам?
Защо да чакам апогея
и още да сънувам будна,
с каквото имам ще живея-
дали пък толкова е трудно?
Наистина е крайно време
въпроса вече да разнищя,
да махна глупавото бреме-
въпроса:"малко или нищо".
След време с малкото ще свикна
и дните с него ще запълня,
и може би ще го обикна,
но там какво ли ще покълне?
Дали ще бъда аз щастлива,
когато много не желая,
дали ще пазя нещо живо,
когато вече не мечтая?
Дилема сложна-риск, тревога;
дотук все някак съм вървяла.
О, не, без блянове не мога!
И всичко почва отначало...
Ами това е Денка!